Главен редактор
  • Огнян Симеонов
Национален редакционен съвет
  • Огнян Симеонов, УНСC
  • Елка Тодорова, УНСС
  • Пламен Мишев, УНСС
  • Мая Ламбовска, УНСС
  • Тодор Недев, УНСС
  • Христина Николова, УНСС
  • Дорина Кабакчиева, УНСС
Международен редакционен съвет
  • Dr. Damian Stantchev
    Edinburgh NAPIER University, UK

  • Dr. Ivaylo Vassilev
    University of Southampton,UK

  • Prof. Dr. Irina Kuzmina-Merlino
    Transport and Telecommunication Institute, Riga

  • Milan Zdravkovic
    University of Niš, Serbia

  • Prof. Dr. Niculae Mihaita
    Bucharest Academy of Economic Studies, Romania

  • Prof. Ricardo Jardim-Gonçalves, PhD
    UNINOVA institute, New University of Lisbon, Portugal

  • Prof. Ing. Jaroslav Belás, PhD
    Tomas Bata University in Zlín, Czech Republic

  • Prof. Dr. John Rijsman
    Tilburg University

  • Prof. Ing. Zdenek Dvorák, PhD
    University of Zilina, Slovak Republic

  • Prof. Dr. Zoran Cekerevac
    “Union – Nikola Tesla” University in Belgrade, Serbia

Икономика на щастието: относителната природа на човешкото субективно благосъстояние
Научни трудове на УНСС - Том 3/2018
година 2018
Брой 3

Икономика на щастието: относителната природа на човешкото субективно благосъстояние

Резюме

В статията са анализирани проблеми, които придобиват нова актуалност за икономическата наука в условията на разгръщащата се четвърта индустриална революция. Защо продължава да се отлага предвижданото от икономистите в края на XIX и началото на XX век повсеместно намаляване на работното време и отдаване на членовете на обществото на развлекателни и творчески занимания, при положение, че нарасналата производителност чрез технологиите отдавна е направила това възможно? Каква е ролята за щастието на непрекъснато увеличаващите се очаквания, както и на сравняването с останалите? Повечето хора считат, че биха били по-щастливи, ако бяха по-богати. Данните от проучванията на субективното благосъстояние обаче противоречат на това широко разпространено схващане. Постиженията на икономиката на щастието поставят детайлното изучаване на факторите на човешкото субективно благосъстояние и възможностите за неговото повлияване отново в центъра на икономическия анализ с помощта на по-съвършено познаване на човешката психология от традиционните допускания на конвенционалната икономическа теория.

Abstract

This article analyses problems which gain new popularity among economist in the context of the ongoing Fourth industrial revolution. Why is the ubiquitous decrease of work hours still not happening that was predicted by social scientists in the late 19th and the beginning of the 20th century? Why do individuals not reassign time towards leisure and creative activities in the wake of the constant rise of technological productivity? What impact on happiness have the ever increasing wants and the comparisons with others? Most people assume that they would be happier if only they were richer. The results of subjective wellbeing studies generally contradict this widespread belief. The insights of happiness economics put the detailed study of the factors for the subjective wellbeing and the possibilities to influence it back in the center of economic research through a more enhanced knowledge of human psychology than the conventional economic assumptions.

JEL: B40; B52, D01, D02, D04, D63, D91, H23, H30, Z13

Ключови думи

относителен доход, показно потребление, социален статус, субективно благосъстояние, щастие, абсолютен доход, кардинална полезност, subjective wellbeing, happiness, relative income, absolute income, conspicuous consumption, social status, cardinal utility
Свалете Research Papers_vol3_2018_No01_T Sedlarski.pdf
News
ABSTRACTING AND INDEXING

ISSN (print): 0861-9344
ISSN (online): 2534-8957