Резюме

Работата се основава на приеманата за класическа дефиниция на корупцията (В.Танзи) и анализира подходите към операционализацията на производните от тази дефиниция механизми, равнища и форми на корупция. Крайната цел на работата е очертаването на области  на подходящи за измерване и анализ индикатори при изследването на корупцията. Задачите, които трябва да се решат във връзка с търсенето на отговори на свързаните с този проблем въпроси, предполагат очертаването на описателен модел на това явление на основата на един от „добрите“ подходи в това отношение - анализът Принципа-Агент-Клиент (ПАК). По-конкретно, задачата е  основата на теоретичния анализ да се предложи интерпретация на съдържанието и критериите за различните форми на корупция, и начина на тяхното проявление на различни равнища на управление в публичния сектор.

По новите разработки по проблемите на корупцията приемат, че ПАК анализът не е в състояние да отрази много от съвременните аспекти на взаимодействие между публичния и честния сектор, както и да обхване факторите, които възпират или насърчават корупцията, т.е. че ПАК анализът не е добър като обяснителен модел на корупцията. Като описателен модел обаче, ПАК анализът има своите достойнства и позволява да се очертаят механизмите, равнищата и формите на корупция.

Abstract

The paper is based on the classical definition of corruption (V.Tanzi) and explores the approaches to the operationalization of the mechanisms, levels and forms of corruption derived based on this definition. The objective of the paper is to elaborate appropriate areas of indicators allowing for corruption measurement and analysis. More specifically, the objective is to find solutions to these problems based on a descriptive model of this phenomenon using one of the “good” alternatives in this respect is the Principal-Agent-Client (PAC) analysis. Based on the theoretical analysis, the paper proposes interpretation of the content and criteria for different forms of corruption and identifies several levels of constraints to corruption behavior in public governance structures.

More recent analyses of corruption assert that PAC analysis is not a good tool for analyzing the factors which inhibit or enhance corruption. As a descriptive model however, PAC analysis has its advantages as it helps delineate the mechanisms, levels and forms of corruption.

JEL: A14, A13, H11, K42