Резюме

Тази статия тематизира завладяването на постсоциалистическата държава и неговите икономически, политически и социални измерения. Тя разглежда няколко алтернативни подхода към концептуализацията на завладяването на държавата, предлага теоретичен модел на този феномен, идентифицира специфичните му качествени  характеристики, както и неговите икономически, политически и социални ефекти. Разкриването на differentia specifica на завладяването на държавата се основава на три специфични методологически подхода: неоинституционализъм, социално-мрежови анализ и теории за рационалния избор. Предлага се теоретичен модел, който интерпретира завладяването на държавата не като анонимен безсубектен процес, а като следване на специфични рационални стратегии за придобиване, концентрация и запазване на политическа и икономическа власт и извличане на икономически ползи/ренти. Реализацията на тези стратегии е свързана със създаването и функционирането на властови политико-икономически мрежи, които се стремят към контрол върху ключови публични институции на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Тези процеси не са случайни и спорадични отклонения, а имат системен характер и водят до конструиране на специфична форма на държавно управление, оказваща влияние върху икономиката, медиите и структурите на гражданското общество.

Abstract

This article addresses the process of post-socialist state capture and its economic, political and social dimensions. It examines several alternative approaches to the conceptualization of state capture, offers a theoretical model of this phenomenon, identifying its specific characteristics and manifestations, and its economic, political and social effects. Definition of differentia specifica of the state capture is based on three specific theoretical approaches: neoinstitutional, social network and rational choice theories. Theoretical model is constructed, that interprets the state capture not as an anonymous actorless process, but as a rational pursuit of specific strategies for acquisition, concentration and preservation of political and economic power and economic benefits/rents. The implementation of these strategies involves the formation and operation of the politico-economic power networks that seek to control key public legislative, executive and judiciary institutions. These processes are not random and sporadic deviations but systemic in nature and lead to the construction of a specific form of government, that influences the economy, media and civil society.

JEL: A1, B4, H11, P3