Резюме

Обикновено прехода се мисли като „Преход” с главна буква и в единствено число, „от – към” („от тоталитаризъм и държавна икономика към демокрация и пазар”). В настоящото изследване става дума не за един-единствен, прозрачен, управляем „Преход”, а за множество преходи като спонтанно случващи се трансформации и като легитимационни стратегии на актьорите, участващи в тях. Ключовото понятие, описващо тези процеси, е „политико-икономическа симбиоза” – срастване на политически и икономически мрежи, чийто непосредствен произход се намира в последния период на „бившия режим”. Те протичат на различни равнища и в различни полета като трансформации и преструктуриране на различни видове капитал (политически, икономически, социален). Мрежовият анализ, към който се придържам тук, е близък до социологията на Мишел Калон, Бруно Латур, Джон Лоу и др., известна като „социология на дееца-мрежа”, съчетана с тази на Пиер Бурдийо, използвана от Ласло Бруст и Дейвид Старк при анализа на икономическата трансформация в Унгария в началото на 90-те. Съчетанието на тези подходи дава ключ към разбирането на онова критично отслабване на държавата и институциите, наблюдавано в годините на прехода.

Abstract

Transition is usually referred to as ‘the Transition’, with a capital letter and in singular, and as ‘from – to’ (‘from totalitarianism and state economy to democracy and market’). This study speaks not of a single, transparent, manageable ‘Transition’ but of many transitions as spontaneously occurring transformations and as legitimating strategies of the actors taking part in them. The key concept to describe these processes is ‘political-economic symbioses – a concretion of political and economic networks whose immediate origin can be found in the last period of the ‘former regime’. They take place at diverse levels and in diverse fields as transformations and restructuring of diverse types of capital (political, economic and social). The network analysis to which I adhere here is close to the sociology of Michel Callon, Bruno Latour, John Law etc., known as ‘actor-network sociology’, combined with that of Pierre Bourdieu, used by Laszlo Bruszt and David Stark in the analysis of the economic transformation in Hungary in the early 1990s. Combining these approaches provides the key to understanding that critical weakening of the state and institutions that is observed in the transition years.

 JEL: А14; Е26; Р16; Р20