Резюме

Студията прави опит да анализира и оцени формиралата се експортна специализация и мястото на България във вътреобщностното разделение на труда в рамките на Европейския съюз. При високото равнище на отвореност на нашата икономика спрямо Общността качеството и динамиката на експортната специализация на страната в отношенията с ЕС предопределят във висока степен промените в структурата на националната икономика, темповете не икономическия растеж и благосъстоянието на българските граждани.

Въпреки че почти всички разглеждани индикатори за експортната структура, сравнителните предимства, факторната интензивност, технологичната конкурентоспособност, степента на преработка и добавената стойност на износа, интензивността на вътрешноотрасловата специализация, отбелязват тенденция на значително подобряване през последните години, в сравнителен план се налага заключението за формиране на относително неблагоприятна, нискокачествена и неперспективна международна специализация на България в отношенията ? с ЕС. През изследвания период (1999-2007 г.) нашата страна обективно се позиционира като периферна икономика, съществено отличаваща се в структурно и технологично отношение не само от „старите“ страни-членки на ЕС, но и спрямо новоприетите държави.

Това обосновава необходимостта от осъществяване на целенасочена, широкомащабна и реалистична национална стратегия за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и подобряване на мястото ? във вътреобщностното разделение на труда.

 

Abstract

The paper is an attempt to analyze and asses the export specialisation of Bulgaria and its place in the intra-community division of labour in the European Union. Given the high openness of the

Bulgarian economy towards the EU, the quality and dynamics of its export specialisation vis-a-vis the EU predetermine to a great extent the national economy structural changes, its growth rates and the well-being of the population.

Though most of the analyzed indicators for export structure, comparative advantages, factor intensity, technological competitiveness, degree of processing and value added of exports, intensity of intra-industry specialisation show a favorable trend of improvement in recent years, in comparative perspective it is concluded that Bulgaria has developed a relatively unfavorable, low-grade and not perspective international specialisation in the relations with the EU. During the analyzed period (1999-2007) Bulgaria has objectively taken up a position of a peripheral economy, substantially differing in structural and technological aspect not only from the old member states but also from the newly acceded ones.

This calls for implementation of a purposeful, large-scale, realistic national strategy for promoting the Bulgarian economy competitiveness and improvement of its place in the intracommunity division of labour.