Резюме

Настоящето изследване се насочва към една малко изследвана област в българския контекст – устойчивото потребление на храни. Студията има за цел да картографира добрите практики в тази област в България. Приложен е методът „Картографиране на хранителната система“ (Food System Mapping) за събиране на информация за добрите практики, като са спазени изискванията за подходящ избор на участници и за визуално и интерактивно представяне на споделената информация. Картографирането е осъществено по време на дискусия с 41 представители на заинтересованите страни от налагането на устойчиви модели на потребление на храни в страната, разпределени в 7 групи. След анализ на съдържанието (контент анализ) отговорите на участниците в дискусията са кодирани, категоризирани и позиционирани на съответните етапи. Получените резултати са валидирани от петима експерти в тази област. Направена е дискусия на идентифицираните добри практики по отношение на позицията им на съответния етап от устойчивата агрохранителна верига: устойчиво производство на храни; устойчива преработка и дистрибуция на храни; устойчиво потребление на храни и предотвратяване на разхищението и отпадъците от храни. Също така е разкрита ролята на заинтересованите страни за устойчивото потребление на храни и за намаляване на хранителните отпадъци в България по устойчивата агрохранителна верига. В заключение е подчертана необходимостта от промяна, както на бизнес моделите на производство, преработка, дистрибуция, търговия, така и от налагане и разпространение на идентифицираните добри практики за промяна на потребителското поведение и предотвратяване на разхищението и отпадъците от храни.

Abstract

The present study focuses on a little-studied area in the Bulgarian context - sustainable food consumption. The study aims to map good practices in this field in Bulgaria. The Food System Mapping method has been applied to gather information on good practices, while meeting the requirements for appropriate selection of participants and for visual and interactive presentation of shared information. The mapping was carried out during a discussion with 41 stakeholder representatives since the imposition of sustainable food consumption patterns in the country, divided into 7 groups. After content analysis the answers of the participants in the discussion have been coded, categorized and positioned at the appropriate stages. The results obtained were validated by five experts in this field. A discussion of the identified good practices in terms of their position at the relevant stage of the sustainable agri-food chain has been held: sustainable food production; sustainable food processing and distribution; sustainable food consumption and prevention of food loss and waste. The role of stakeholders in sustainable food consumption and in reducing food waste in Bulgaria along the sustainable agri-food chain has been also revealed.

In conclusion, the need for change of the business models of production, processing, distribution, trade, and imposition and dissemination of the identified good practices for change of consumer behaviour and prevention of food loss and waste has been emphasized.

JEL: Q18, Q56