Резюме

Целта на изследването е чрез сравнително-историческия метод да се изведат тенденциите в развитието на уредбата за регистрация на осъжданията. От създаването си през 1904 г. до днес бюрата за съдимост регистрират все повече и повече факти от съдебното минало на осъдените лица. Макар и тази дейност да е необходима за осъществяване на наказателното правосъдие, се забелязват две негативни тенденции – увеличават се броя и продължителността на последиците от осъждането извън наказанието и лицата, които имат достъп до данните за осъдените. Затова регистрацията в бюрата за съдимост трябва да се счита за главна последица от осъждането, тъй като осигурява възможността за осъществяването на всички останали последици от съдимостта.

Abstract

The paper is aimed at establishing the tendencies in the regulation of criminal registration by using the comparative historical method of research. The Conviction Registration Service was established in 1904. Since then to present day more and more data about convicts are collected and stored. Although necessary for the due criminal justice process, two negative tendencies arise: there is an exponential growth in the number and duration of collateral consequences, and in the persons, who are allowed to access the conviction data. That is why criminal registration must be considered main consequence of conviction as it ensures the possibility to enforce all other collateral consequences.

JEL: К14