Резюме

В настоящото изследване се анализират измененията на трудовото законодателство, направени с оглед намаляване негативните последици от кризата, предизвикана от Сovid-19, за трудовата заетост. С тях се разширяват правомощията на работодателите да променят едностранно определени елементи от съдържанието на трудовите правоотношения, които засягат съществено правата на работниците и служителите. Приета внезапно и под натиска на събитията, новата уредба се нуждае от прецизиране, за да отговори на функцията на трудовото право за закрила на работниците и служителите. Основна цел на статията е въз основа на нормативния, формално-логическия и дедуктивния метод да се анализират правните норми, установяващи възможностите за реакция на работодателя, и да се изведат насоките за повишаване на закрилата на наемния труд в случаите на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.

Abstract

The present study analyzes the changes in labor legislation made in order to reduce the negative effects of the crisis caused by SCovid-19 on employment. They extend the powers of employers to change certain elements of the content of employment relationships unilaterally that affect the rights of employees substantially. Adopted suddenly and under the pressure of events, the new regulation needs to be refined to meet correspond the function of labor law to protect employees. The main purpose of the article is based on the normative, formal-logical and deductive method to analyze the legal norms establishing the possibilities for reaction of the employer and to derive the guidelines for increasing the protection of labor in cases of state of emergency or emergency epidemic situation.

JEL: K31