Резюме

През последните години трудовите отношения се сблъскваха с немалко икономически, политически, а вече – и с непознатата доскоро „епидемична“ криза. За преодоляване на негативните им последици са търсени различни законови механизми, което предполага натрупването на известен опит у законодателя за реакция в кризисна ситуация. Затова е най-малкото озадачаваща обърканата законодателна концепция (или по-скоро липсата на такава), обусловила редица изменения в трудовото ни законодателство след обявяването на извънредното положение на 13 март 2020 г. Изследването си поставя за цел да очертае поне част от проблемите, породени от създадената правна несигурност, с надеждата да не се допуска повтарянето на подобни грешки в бъдеще.

Abstract

In the past years the labor relations have faced a number of economic, political, and now – the so far unknown “epidemical” crises. To overcome their negative consequences, various legal mechanisms have been sought, which should have given some experience to the legislator to respond in a crisis situation. It is therefore least disturbing that the wrong legislative concept (or rather lack thereof) has led to a number of changes in our labor law since the state of emergency was declared on 13 March 2020. The study aims to outline at least some of the problems of this legal uncertainty, in the hope of preventing the recurrence of such mistakes in the future.

JEL: К310