Главен редактор
  • проф. д-р Христина Николова
Редакционен съвет
  • проф. д-р Христина Николова, УНСC
  • проф. д.с.н. Елка Тодорова, УНСС
  • проф. д.н. Мая Ламбовска, УНСС
  • доц. д-р Тодор Недев, УНСС
  • доц. д-р Дорина Кабакчиева, УНСС
  • доц. д-р Паскал Желев, УНСС
Научен секретар
  • доц. д-р Александър Вълков, УНСС
Координатор
  • ас. д-р Веселина Любомирова, УНСС
Международен редакционен съвет
  • Damian Stantchev, PhD
    Edinburgh NAPIER University, UK

  • Ivaylo Vassilev, PhD
    University of Southampton,UK

  • Prof. Irina Kuzmina-Merlino, PhD
    Transport and Telecommunication Institute, Riga

  • Milan Zdravkovic
    University of Niš, Serbia

  • Prof. Niculae Mihaita, PhD
    Bucharest Academy of Economic Studies, Romania

  • Prof. Ricardo Jardim-Gonçalves, PhD
    UNINOVA institute, New University of Lisbon, Portugal

  • Prof. Ing. Jaroslav Belás, PhD
    Tomas Bata University in Zlín, Czech Republic

  • Prof. John Rijsman, PhD
    Tilburg University

  • Prof. Ing. Zdenek Dvorák, PhD
    University of Zilina, Slovak Republic

  • Prof. Zoran Cekerevac, PhD
    “Union – Nikola Tesla” University in Belgrade, Serbia

Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците – средство за преодоляване или за задълбочаване на негативните икономически последици от пандемията на COVID-19?
Научни трудове на УНСС - Том 3/2021
година 2021
Брой 3

Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците – средство за преодоляване или за задълбочаване на негативните икономически последици от пандемията на COVID-19?

Act on the Measures and Actions During the State of Emergency and on Addressing the Consequences - A Means to Overcome or Deepen the Negative Economic Consequences of the COVID-19 Pandemic?

Резюме

През последните години трудовите отношения се сблъскваха с немалко икономически, политически, а вече – и с непознатата доскоро „епидемична“ криза. За преодоляване на негативните им последици са търсени различни законови механизми, което предполага натрупването на известен опит у законодателя за реакция в кризисна ситуация. Затова е най-малкото озадачаваща обърканата законодателна концепция (или по-скоро липсата на такава), обусловила редица изменения в трудовото ни законодателство след обявяването на извънредното положение на 13 март 2020 г. Изследването си поставя за цел да очертае поне част от проблемите, породени от създадената правна несигурност, с надеждата да не се допуска повтарянето на подобни грешки в бъдеще.

Abstract

In the past years the labor relations have faced a number of economic, political, and now – the so far unknown “epidemical” crises. To overcome their negative consequences, various legal mechanisms have been sought, which should have given some experience to the legislator to respond in a crisis situation. It is therefore least disturbing that the wrong legislative concept (or rather lack thereof) has led to a number of changes in our labor law since the state of emergency was declared on 13 March 2020. The study aims to outline at least some of the problems of this legal uncertainty, in the hope of preventing the recurrence of such mistakes in the future.

JEL: К310

Ключови думи

COVID-19, извънредно положение/епидемична обстановка, законодателни промени, антикризисно законодателство, state of emergency/epidemic situation, legislative changes, anti-crisis legislation
Свалете RP_vol3_2021_No14_E Aleksandrov_Rcd.pdf
ABSTRACTING AND INDEXING

ISSN (print): 0861-9344
ISSN (online): 2534-8957