Резюме

Политическата дейност на масово равнище най-често се възприема и представя като вербална комуникация. Най-голямо място в публичния и официален дискурс заемат идеологизираните понятия за „национални (и съюзни) интереси“, „ценности (общочовешки, демократични, европейски, евро-атлантически)“ и „легитимност“. Трето десетилетие общественото, груповото и индивидуалното съзнание са обект на постоянно координирано, институционализирано въздействие под мотото за „цивилизационен избор“ с цел промяна на националната идентичност (от българска в европейска,„европейски граждани“), подмяна на традиционните ценности с „европейски“ (всъщност нео-либерални). И фактически – подмяната на националните интереси с други, отчасти или изцяло не-наши. Движението на изложението от интереси през ценности към легитимност е нарастване на субективното за сметка на обективното.

Abstract

The political activity at grass-roots level most often is perceived as verbal communications. Predominant part in the public and official discourse is due to ideology-burdened terms for „national (and alliance) interests”, „values (universal, democratic, European, euro-atlantic)” and „legitimacy”. For a third decade societal, group and individual consciousness is subjected to constant coordinated, institutionalized impact under the motto of „civilisational choice” aiming at a change of national identity (from Bulgarian into European, „European citizens”), substitution of traditional values for „European” (essentially neo-liberal). In fact a substitution of national interests with others, partially or entirely alien ones. The flow of the narrative interests-values-legitimacy marks the enlargement of subjective on behalf of the onjective.

JEL: F50, F52, F59, F56, K10