Главен редактор
  • проф. д-р Христина Николова
Редакционен съвет
  • проф. д-р Христина Николова, УНСC
  • проф. д.с.н. Елка Тодорова, УНСС
  • проф. д.н. Мая Ламбовска, УНСС
  • доц. д-р Тодор Недев, УНСС
  • доц. д-р Дорина Кабакчиева, УНСС
  • доц. д-р Паскал Желев, УНСС
  • доц. д-р Мартин Осиковски,  УНСС
Научен секретар
  • доц. д-р Александър Вълков, УНСС
Координатор
  • ас. д-р Веселина Любомирова, УНСС
Международен редакционен съвет
  • Damian Stantchev, PhD
    Edinburgh NAPIER University, UK

  • Ivaylo Vassilev, PhD
    University of Southampton,UK

  • Prof. Irina Kuzmina-Merlino, PhD
    Transport and Telecommunication Institute, Riga

  • Milan Zdravkovic
    University of Niš, Serbia

  • Prof. Niculae Mihaita, PhD
    Bucharest Academy of Economic Studies, Romania

  • Prof. Ricardo Jardim-Gonçalves, PhD
    UNINOVA institute, New University of Lisbon, Portugal

  • Prof. Ing. Jaroslav Belás, PhD
    Tomas Bata University in Zlín, Czech Republic

  • Prof. John Rijsman, PhD
    Tilburg University

  • Prof. Ing. Zdenek Dvorák, PhD
    University of Zilina, Slovak Republic

  • Prof. Zoran Cekerevac, PhD
    “Union – Nikola Tesla” University in Belgrade, Serbia

Методологични подходи за измерване на структурната конвергенция
Научни трудове на УНСС - Том 5/2020
година 2020
Брой 5

Методологични подходи за измерване на структурната конвергенция

Резюме

В статията се прави систематизация на най-важните методологични подходи за измерване на структурната конвергенция и се изследват техните основни характеристики. Най-голямо внимание се отделя на подхода за идентифициране на процеса на догонване и разпределителния подход, които са свързани с оценяването съответно на β и на σ конвергенциите. Извеждат се най-важните предимства и недостатъци на тези подходи и се коментират някои от най-често използваните в тях конкретни методи. В синтезиран вид се представят анализът на времеви редове и клъстерният анализ, като се акцентира върху техните силни и слаби страни в методологичен и познавателен план. 

Abstract

The paper aims to present a systematic arrangement of the most important methodological approaches to measuring the structural convergence and to study their main characteristics. Much attention is directed to the approach of identifying the catch-up process and the distributional approach which are related to the evaluation of the β and σ convergences. The most significant advantages and drawbacks of these approaches are summarized and some of the most commonly implemented in them specific methods are discussed. The time series analysis and the cluster analysis are summarized focusing on their strong and weak aspects considered from methodological and cognitive point of view.

JEL: F15, O47, C18, C43, С29

Ключови думи

структурна конвергенция, structural convergence, подход за идентифициране на процеса на догонване, разпределителен подход, анализ на времеви редове, клъстерен подход, catching-up process identification approach, distributional approach, time series approach, cluster analysis approach
Свалете RP_vol5_2020_No10_S Raleva.pdf
ABSTRACTING AND INDEXING

ISSN (print): 0861-9344
ISSN (online): 2534-8957