Главен редактор
  • проф. д-р Христина Николова
Редакционен съвет
  • проф. д-р Христина Николова, УНСC
  • проф. д.с.н. Елка Тодорова, УНСС
  • проф. д.н. Мая Ламбовска, УНСС
  • доц. д-р Тодор Недев, УНСС
  • доц. д-р Дорина Кабакчиева, УНСС
  • доц. д-р Паскал Желев, УНСС
  • доц. д-р Мартин Осиковски,  УНСС
Научен секретар
  • доц. д-р Александър Вълков, УНСС
Координатор
  • ас. д-р Веселина Любомирова, УНСС
Международен редакционен съвет
  • Damian Stantchev, PhD
    Edinburgh NAPIER University, UK

  • Ivaylo Vassilev, PhD
    University of Southampton,UK

  • Prof. Irina Kuzmina-Merlino, PhD
    Transport and Telecommunication Institute, Riga

  • Milan Zdravkovic
    University of Niš, Serbia

  • Prof. Niculae Mihaita, PhD
    Bucharest Academy of Economic Studies, Romania

  • Prof. Ricardo Jardim-Gonçalves, PhD
    UNINOVA institute, New University of Lisbon, Portugal

  • Prof. Ing. Jaroslav Belás, PhD
    Tomas Bata University in Zlín, Czech Republic

  • Prof. John Rijsman, PhD
    Tilburg University

  • Prof. Ing. Zdenek Dvorák, PhD
    University of Zilina, Slovak Republic

  • Prof. Zoran Cekerevac, PhD
    “Union – Nikola Tesla” University in Belgrade, Serbia

Фискални съвети и бюджетна стабилност в ЕС
Научни трудове на УНСС - Том 5/2020
година 2020
Брой 5

Фискални съвети и бюджетна стабилност в ЕС

Резюме

Целта на студията е да разгледа актуалното състояние на фискалната координация в ЕС, отчитайки ефектите от независими фискални съвети в държавите членки.

Използваните изследователските методи са сравнителен анализ, обобщение, историко-логически метод, статистически анализ на емпирични данни, таблично и графично представяне на данните.

Защитаваната теза е, че фискалните бордове допринасят за по-ефективно наблюдение по отношение на спазването на фискалните правила не само в Еврозоната, но и в целия ЕС. Те подпомагат този процес чрез независима експертиза, следейки прогностичните очаквания за макроикономически показатели, анализират структурата на държавния бюджет, нивата на дълг, издават препоръки и становища.

Резултатите от изследването доказват, че фискалните бордове подпомагат подобряването на националните бюджетни политики, в комбинация с традиционни инструменти за фискален контрол като Пакта за стабилност и растеж.  В някои държави тяхната дейност е независима, докато в други те разчитат на административна подкрепа от правителствен орган. В държавите с подобряващи фискални параметри, позитивно се оказва двойно наблюдение – от повече от един независим фискален съвет.

Основните изводи за резултатите от работата на фискалните съвети са в контекста на незадължителния характер на техните препоръки за правителствата и техния по-ефективен принос за бюджетната стабилност в ЕС. Необходимо е да им се дадат инструменти за реален междуинституционален контрол върху бюджетната политика на националните правителства без това да предизвиква по-високо ниво на федеративност в ЕС.

Abstract

The objective of this research is to analyse the present stage of the EU fiscal coordination considering the effects of the independent fiscal councils in the EU member states.

The research methods are content analysis, comparisons, generalizations, historical and logical approaches, statistical analysis of empirical data and its presentation in graphical format and tables.

The thesis of the research is that the national fiscal boards contribute for more efficient surveillance on the numerical fiscal rules not only within the Eurozone but in the EU as a whole. They support this process through independent expertise while monitoring the macroeconomic forecasts and growth expectations, analyse the structure of the national budgets, the levels of sovereign debt as well as issuing statements and recommendations on the latter.

The results of this research prove that fiscal councils support the improvement of the national budgetary policies in combination with traditional fiscal control instruments such as the Stability and Growth Pact. It is noted that they work completely independently in some countries while in others part of their administrative needs are met by a certain governmental body. The ‘double monitoring’ is positively influencing another group of countries with revamping fiscal parameters – where we have more than one independent fiscal board acting.

The main conclusion on the results of the fiscal councils’ proceedings is viewed in the context of the non-binding character of their recommendations to the national governments and their contribution to the budgetary efficiency and stability in the EU. In this regard it would be necessary to endow them with instruments for inter-institutional control over the budgetary policy of the national governments without inducing higher level of federalism in the EU.   

JEL: E62, H63

Ключови думи

ЕС, European Union, бюджетна политика, фискален борд, фискален съюз, фискален съвет, фискална интеграция, fiscal union, fiscal board, fiscal integration, budgetary policy
Свалете RP_vol5_2020_No03_F Petkov.pdf
ABSTRACTING AND INDEXING

ISSN (print): 0861-9344
ISSN (online): 2534-8957