Резюме

Понастоящем темата за необходима промяна в системата на висшето образование  в България все по-често се поява в обществените дискусии. Затова днес, по-малко от две години до края на срока на стратегията за развитие на висшето образование в Р. България за периода 2014 – 2020 г., е подходящото време да прегледаме нейното съдържание, изпълнение и ефект и да установим доколко е успешна, като използваме този анализ, за да очертаем възможни подобрения на следващата. Изследването ни стъпва на необходимостта стратегията да създава условия за преодоляване на противоречията, придружаващи усъвършенстването на разделението на труда в обществото и развитието на компетентностите на трудовите ресурси през целия живот както следва от модела на иновациите, познат като четворна спирала. Методологията на анализа се базира на принципите на икономическата ефективност, като предлаганите индикатори, мерки и възможните ефекти по всяка от тях се разглеждат чрез ползите за обществото и обществените разходи. Направихме изводи кои постановки и мерки в досегашната стратегия за развитие на висшето образование не обслужват обществения интерес и трябва да бъдат заменени с други, подчинени на качествено нова философия за ролята на висшето образование.

Abstract

At present, the topic of necessary change in the higher education system of Bulgaria is becoming more frequent in public discussions. This is why today, less than two years before the end term of the strategy for development of the higher education in Bulgaria in the period 2014- 2020, it is high time to review its content, application and effect in order to establish whether it is successful and use this analysis to outline possible improvements for the next one. Our study is based on the premise that the strategy should create conditions for overcoming the contradictions accompanying the division of labor in the society and the lifelong development of the competences of labor resources as follows from the quadruple helix model of innovation. The methodology of the analysis is based on the principle of economic efficiency and the suggested indicators, measures and effects of each of them are examined from the point of view of public benefits and public costs. We reached conclusions regarding which formulations and measures included in the resent strategy for the development of higher education are not serving the public interest and should be replaced with others, subjected to a qualitatively new philosophy regarding the role of higher education.   

JEL: I21, J24, N30