Резюме

С помощта на две популярни концепции се търси отговор на въпроса за бъдещето на УНСС като изследователски университет. Установено е, че неблагоприятната външна среда не е причина за това университетът да не може да се категоризира като изследователски. Дълбоките причини са вътрешни. Те са заложени в дългата институционална история, която предопределя специфична организационна култура. В организационната култура на УНСС научните изследвания имат относително слаба тежест. Тази характерна черта има силна инерция и не може да се преодолее бързо. Бъдещето на УНСС като изследователски център в условията на динамични промени изисква постоянна, упорита и дълга работа, която трябва да внесе необходимите корекции.

Abstract

This study utilizes two basic conceptual frameworks to examine the future prospects of UNWE as a research university. The findings suggest that the unfavorable external environment is not the primary obstacle to achieving research university status. Instead, the fundamental causes are internal, rooted in a long institutional history that has shaped a distinct organizational culture. Within this culture, scientific research holds relatively limited significance—a feature characterized by strong inertia that resists rapid transformation. Establishing UNWE as a leading research center amidst dynamic global changes requires sustained, long-term strategic efforts to implement the necessary institutional shifts.

JEL: A20, B41, I23