Резюме

Статията изследва гагаузката общност в Бесарабия като “въобразена” етнокултурна общност, в разбирането на Б. Андерсън и формирана чрез колективна памет, символи и транснационални връзки. Целта е да се анализират механизмите за съхранение на етническата идентичност в условията на миграция и глобализация. Използва се качествен анализ на интервюта и етнокултурни практики на гагаузката общност в Бесарабия. Резултатите показват, че традициите, езикът и семейната памет функционират като ключови маркери на идентичността, въпреки отдалечеността от националния център - България. Подчертава се ролята на транснационалните мрежи за поддържане на културната приемственост.

Abstract

The article examines the Gagauz community in Bessarabia as an “imagined” ethnocultural community, in the sense proposed by Benedict Anderson, formed through collective memory, symbols, and transnational ties. The aim is to analyze the mechanisms for the preservation of ethnic identity under conditions of migration and globalization. The study employs qualitative analysis of interviews and ethnocultural practices within the Gagauz community in Bessarabia. The findings indicate that traditions, language, and family memory function as key markers of identity, despite the geographical distance from the national center – Bulgaria. The role of transnational networks in sustaining cultural continuity is also emphasized.

JEL: Z13, F22, J15