Резюме

Кейнсианската традиция води началото си от Дж. М. Кейнс и според нея икономическите кризи са ендогенни явления. В статията е направен преглед на някои аспекти от тази традиция в светлината на разбиранията за флуктуациите от пазарното равновесие. Обект са школите в кенсианската теория, а предмет – техните възгледи за икономическите кризи.  Целта на статията е да открои определени противоречия между идеите на Дж. М. Кейнс и последващите Кейнсиански школи, поради оригинални идеи на Кейнс, които в последствие отпадат от кейнсианската традиция, но са съществени за разбирането на генеалогията на кризите. Използвани са научни методи като историко-логически анализ, сравнителен анализ и синтез.

Abstract

The Keynesian tradition dates back to J. M. Keynes and, according to it, economic crises are endogenous phenomena. The article reviews some aspects of this tradition in light of the understanding of fluctuations from market equilibrium. The object is the currents in the Keynesian theory, and the subject – their views on economic crises. The purpose of the article is to highlight certain contradictions between the ideas of J. M. Keynes and the subsequent Keynesian schools, due to the original ideas of Keynes, which subsequently fell out of the Keynesian tradition, but are essential for understanding the genealogy of crises. Scientific methods such as historical-logical analysis, comparative analysis and synthesis were used.

JEL: B22