Резюме

Целта на настоящата статия е да даде един от възможните отговори на тълкувателния въпрос, поставен в тълкувателно дело № 2/2023 г. на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС), а именно „нищожно ли е на основание чл. 42, б. „в“ от Закона за наследството (ЗН) завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане?“. За обосноваване на предложения в статията отговор са използвани както актуалната съдебна практика, свързана с поставения въпрос, така и достиженията на българската цивилистична доктрина. Несъмнено отговорът на този въпрос ще има съществено практическо значение, тъй като той ще предопредели насоката на развитие на бъдещата съдебна практика в тази материя.

Abstract

The purpose of this article is to give one of the possible answers to the interpretative question posed in interpretative case No. 2/2023 of the General Assembly of the Civil College (OSGK) of the Supreme Court of Cassation (SCC), namely "is it nullity on the grounds Art. 42, b. „c“ of the Inheritance Act (IA) a will which is made both for the care already taken of the testator and with a view to future care to be taken of him for the rest of his life; can in such a case, when interpreting the will of the testator, it be assumed that the only motive for making the will is contrary to the law, since it violates the principle of gratuity of the testamentary disposition?' In order to justify the answer proposed in this article, both the current judicial practice related to the posed question and the achievements of the Bulgarian civilist doctrine were used. Undoubtedly, the answer to this question will have a significant practical significance, as it will predetermine the direction of development of future judicial practice in this matter.

JEL: K15