Резюме

От критиките и дискусиите, продължаващи десетилетия, и от съотнасянето на теорията към реалността следва извод: неолибералната неокласика се разминава с реалността, неадекватна е спрямо нея. Това се осъзнава във все по-висока степен и то не само в академичните среди, а и извън тях, и като резултат – налице е мащабна загуба на доверие в неолибералната неокласика и в качествата й на теория за реалната икономика. В този контекст: необходим е парадигмален преход в общата икономическа теория, който да ограничи или да преодолее доминацията на неолибералната неокласическа теория. Преходът започва. Той е по-слабо изразен в англосаксонския свят (САЩ, Великобритания) и по-осезаемо в Континентална Европа (в Германия, Франция, Русия, Австрия). Ключовата дума в него е „плурализъм“: замяна на монополната доминация на една теория (неолибералната неокласика) с плуралистичен набор от знания (в който ще участва също и неокласиката).

Abstract

From the criticisms and discussions lasting decades, and from the correlation of the theory with the reality, a conclusion follows: the neoliberal neoclassical is at variance with the reality, it is inadequate to it. This is increasingly being realized, not only in academia, but also outside of it, and as a result, there is a large-scale loss of confidence in neoliberal neoclassicism and its qualities as a theory for the real economy. In this context, it is necessary to make a paradigm shift in general economic theory, to a new paradigm that will limit or overcome the dominance of the neoliberal neoclassical paradigm. The transition begins. It is less pronounced in the Anglo-Saxon world (USA, Great Britain) and more noticeable in Continental Europe (in Germany, France, Russia, Austria). The key word in it is „pluralism“: replacing the monopolistic dominance of one theory (neoliberal neoclassicism) with a pluralistic body of knowledge (in which neoclassicism will also participate).

JEL: B50