Резюме

Членството в еврозоната по презумпция трябва да носи предимства на страните членки. Но те могат да бъдат доказани само при сравнение между държави от двете страни на „валутната граница“. Подбрани са Нидерландия, Швеция, Белгия, Дания и Финландия като високо развити социални държави със сходни социални и икономически характеристики. Съчетанието от социологически и икономически показатели трябва да преодолее ограниченията на технократичния подход. Данните от избрания широк набор от социално-икономически показатели за достатъчно дълъг период от време, включващ период на криза и възстановяване, осигуряват достатъчно добра емпирична основа за анализ. Проследяването на тези показатели за периода от 2000 до 2021 г. обаче с нищо не доказва предимствата на членството в еврозоната.

Abstract

Membership in the euro area should bring advantages to member states. These can only be proven in a comparison between countries on both sides of the “currency border”. The Netherlands, Sweden, Belgium, Denmark and Finland are selected as highly developed welfare states with similar social and economic characteristics. The combination of sociological and economic indicators should overcome the limitations of the technocratic approach. Data from the selected broad set of socio-economic indicators over a sufficiently long period of time, including a period of crisis and recovery, provides a good enough empirical basis for analysis. Tracking these indicators over the period from 2000 to 2021 does nothing to prove the advantages of euro area membership.

JEL: F15