Резюме

Омниканалната стратегия може да се използва като източник на конкурентно предимство не само за електроника и дрехи, но и за хранителните стоки. Изследването  има за цел да разгледа стратегически предимства на омниканалния подход за веригата на доставките и на тази базата да се изведат основните предпоставки за въвеждането на омниканална стратегия в хранителната верига на доставки в България. Методиката на изследването включва анкетно проучване със затворен тип въпроси, конструирани по начин, който позволява да се оцени съществуващото състояние и очакваните изменения в близките три години. Включените в анкетата въпроси дават възможност да се изследват както взаимовръзките във веригата на доставките, така и внедряването на омниканали в хранително-вкусовата промишленост в България. В хода на изследването е приложена Y-образна матрична диаграма, която показва връзката между потребителските изисквания и показателите за вътрешни процеси и каналите за доставка. Все още липсват изследванията в областта на омниканалите в хранителната индустрия в България, което разкрива иновативния характер на изследването. В заключение са направени изводи за необходимостта от въвеждането на омниканална стратегия в хранителната индустрия в България, което ще укрепи потребителската лоялност, а производителите ще получат конкурентни предимства.

Abstract               

The omnical approach can be used as a source of competitive advantage not only for electronics and clothing but also for food. The aim of this article is to examine the strategic advantages of the omnichannel supply chain approach and, on this basis, to outline the basic prerequisites for the introduction of an omnichannel strategy in the food supply chain in Bulgaria in order to adapt to consumer requirements. The survey methodology includes a closed-ended questionnaire designed in a way that allows us to assess the current state and expected changes over the next three years. The questions included in the questionnaire give an opportunity to study both the interconnections in the supply chain and the implementation of omnichannel in the food industry in Bulgaria. In the course of the study, a Y-matrix diagram was applied to show the relationship between customer requirements and metrics for internal processes and delivery channels. Still missing research omnichannel in the food industry in Bulgaria, which reveals the innovative nature of the research. In conclusion, it can be summarized that the introduction of an omnichannel strategy in the Bulgarian food industry is needed, which will strengthen consumer loyalty and producers will gain competitive advantages.

JEL: O13, O18, Q18, Q21, L15